Духовна страст

А. Лично (Петър Блазер)

Въведение

Не знам как стоят нещата при теб по отношение на духовната страст. Колко пъти си се замислял за това, колко пъти си искал да го изпиташ, колко пъти не ти се е получавало, колко пъти си бил разочарован, отчаян? Или може би това никога не те е интересувало и сега си много любопитен, изпълнен с очаквания?

Е, с духовната страст често се борави като с книга с рецепти. Трябва да направиш това и онова и тогава ще имаш духовна страст. Едно нещо трябва да установим съвсем ясно: духовната страст не е активизъм! Духовната страст не е да се хвърляш в работа, докато езикът ти не се допре до пода! Духовната страст е връзка! Духовната страст има много общо с любовта – но не с любовта, такава, каквато ние, хората, често я разбираме. Духовната страст може да ни доведе до границите на издръжливостта ни. Духовната страст може външно да изглежда много спокойна. Духовната страст може да се изразява емоционално. Начинът, по който се проявява духовната страст, зависи и от нашия характер.  

Гордън Макдоналд каза: „Спомням си как се държах, когато други хора идваха при мен с определени представи за духовната страст. Аз просто трябваше да подражавам на това, което беше проработило при тях. Като млад човек сигурно съм изпробвал дузина техники. С усърдие правех всичко, което ми предписваха. Но резултатите, доколкото имаше такива, бяха само краткотрайни и открих, че няма преки пътища, няма трикове, няма лесни начини да поддържаме близка връзка с Бога и да запазим страстта, която ни носи през пътуването на нашия живот.  

Тук не става въпрос за прости рецепти, а за библейския път. Този път, от една страна, е път на радост, защото Бог иска да запали сърцата ни и да ни направи годни за Своите планове, но от друга страна, той често е неприятен и ни кара да погледнем дълбоко в себе си.    

Призванието е само началото  

В нашата житейска биография с Исус има ясно определено начало: новорождението, съответно покаянието и приемането на Исус като личен Господ. С този акт Светият Дух е влязъл в нашия живот. Това означава, че ние сме:

• Божието дело
• Божият храм
• Сол и светлина
• Безкрайно ценни, обичани, ценени, уважавани
• Божии съработници, посланици
• Светии
• Възлюбени
• Домашни и съграждани
• Призвани
• Божии събеседници, Негови приятели
• Изкупени
• Сонаследници
• Посланици
• Избрани
• Деца на Бога
• Праведни
• записани в Книгата на живота
• съвършени в Христос
• член на тялото на Исус 
• запечатани с Божия Дух 

Ние имаме:

• достъп до Бога
• жива надежда – перспектива
• вечен живот
• застъпник пред Бога

Какво предизвикват в теб тези библейски факти? Бъди упълномощен от Този, Който те е сътворил заедно с целия космос.От тази първа стъпка и от осъзнаването, че си Божие дете, израства първата любов, а също и пламенна страст. Ето защо е важно да си припомняме това отново и отново. В истинското, дълбоко поклонение сърцето ни също се стопля и тази любов се подхранва – защото всяка любов се нуждае от храна! За да стигнем до страст, да я възвърнем или да я придобием за първи път, е необходим процес на израстване – или Бог може и внезапно да обземе някого напълно – но и тогава следват процесите на израстване. Бог иска да ни формира все повече според Своите представи – и тези представи са винаги най-доброто за нас. (Рим. 8:28) Историята на Яков при Пенуел ни дава няколко важни прозрения за Божиите принципи 1 Мойс. 32:25-32

• Измамата и хитростта на Яков за благословението на първородния са началото на дълъг процес на учене, през който Бог преминава заедно с Яков. 
• Яков е на път да подреди живота си 
• При река Ябок една фигура се нахвърля върху него. Яков сигурно е имал усещането, че става въпрос за живота му 
• Започва ожесточена борба – никой от двамата не отстъпва 
• Яков се среща с Бога и получава нова идентичност 

Духовната страст е свързана с моето представяне за Бога!

Вписва ли се това в нашето представяне за Бога – че Той ни посреща по този начин? Така, че да си помислим, че Той ще ни убие? Мисълта, че Бог ни се нахвърля, ни подлага на изпитания, ни притиска и ни излага на опасност, не ни е много близка.

• Един разпространен, но едностранчив и не много дълбок образ е: Бог на любовта – тоест, безумно мил. Любовта бързо асоциираме с „мил“, „приветлив“ и, дълбоко в себе си, с „в крайна сметка безобиден“, според мотото: Добър дядо, напълно глух. Образът на безвреден Бог никога не е бил верен.
• Божията любов в Исус на кръста не е мила, безобидна любов. Това е най-дълбоката, драматична, „брутална“ любов! Исус, Неговият Син, трябваше да умре в мъки! Бог хвърля Своя Син, а с това и собственото Си сърце, в най-дълбоката бездна. Това е любов – за да станем свободни!
  
  (В. Копферман)
• Образът на милия, любящ Бог, на добрия приятел не съответства на Библията и, от друга страна, не отговаря на същността и сърцето на Бога.
• Бог е и остава добрият пастир, който дава всичко от себе си, за да води стадото си по добър път. Пастирът прави това с викове, с примамливи думи, върви пред стадото, но в зависимост от ситуацията и овцата – и с тоягата, и с кучето си. По същия начин любящите, добри родители понякога трябва да предприемат и строги мерки, за да бъдат истинска помощ за собственото си дете в дългосрочен план
  
  Истинската, дълбока любов понякога трябва да бъде и болезнена.
• Но Бог е и Богът, който казва: „Идете и си починете малко!“ (Марк 6:31)
  
  Бог не е Бог, който изисква непрестанна всеотдайност – Бог иска връзка, а от нея произтича нашето действие, което съответства на Неговата воля.
• Бог е добрият Отец, който е дал всичко за теб, Той е Отецът, който дава добри дарове. Той е Богът, който те е приел като Своето дете и който иска да ти дари цялото Си богатство. Той не иска да ти го откаже. Проблемът е, че често имаме други представи за богатството, за изобилието, за един добър и пълноценен живот, отколкото добрият Отец!

Нашите представи за Бога са силно повлияни от представите ни за обществото. В нашия западен свят богатството, признанието, здравето, потреблението, свободата са символи на един пълноценен, добър и достоен за живеене живот.

Човек може да изпитва лишения, да приема лишения, да се отказва от нещо, да живее в страдания и нужди – както вътрешни, така и външни – и въпреки това да има пълноценен, благодарен, смислен и богат живот! Това не са противоречия! (Фил. 4:12)

Какви представи за Бога определят твоята връзка с Него?

Когато Бог ни води към живот в по-голямо изобилие (от което произтича и духовна страст) – а Той иска точно това (Йоан 10:10; Кол. 2:10) – тогава пътят не е прав и плавно възходящ, а минава през преломи, през разбивания. Той ни поставя в бедствени ситуации, хвърля ни в кризи и ни среща в тях. Изповедта на Йов след тежкото му страдание беше: „Чух за Бога само от слухове, но сега очите ми Те видяха!“ (Йов 42:5) Но Той ни среща и на „Планината на преображението“, където можем да видим Неговата слава. Бог има много възможности, Той не се ограничава!

Всички посланици, които наистина са били използвани от Бога, са преминали през такива моменти, за да станат плодотворни и да се оставят да бъдат водени от Бога. Няколко примера:

• Петър – отричане – смирение – самопознание – преди сам си се препасвал – друг ще те препаше и ще те води там, където не искаш
• Илия – депресия – иска да умре под храста

   

Еремия – прокле деня на раждането си

• Павел – болест и слабост, камъни, бичуване и т.н.
• Хъдсън Тейлър – потиснат, обезкуражен
• Джон Уесли – пречеща му съпруга, съпротиви
• Спърджън – подигравки, враждебност
• Вилхелм Палс – смъртта на съпругата му
• Лични кризи???
• и т.н., и т.н.

Бог ни обича (макар и да звучи цинично и сурово) може би никога не е било толкова очевидно, колкото в тези моменти, когато Той се намесва в живота ни и ни кара да преживеем най-трудните неща. Ситуации, в които стигаме до границите си и не знаем как да продължим – когато нещата стават наистина тежки – когато имаме усещането, че някаква всемогъща сила се нахвърля върху нас! – точно както сигурно е било с Яков край реката.

Който копнее за живот в по-голямо изобилие, ще бъде воден през разриви и съкрушения. (В. Копферман)

Преди Бог да ни даде Своето изобилие, Той ни води в бедност. Преди да ни позволи да преживеем деня, Той ни води в нощта. (В. Копферман)    

Духовната страст не означава да плуваш на вълна от успех и еуфория, а означава да останеш верен дори в разбитостта, означава да превърнеш Божиите интереси в свои интереси, означава да вярваш на Бога, че Той ни удовлетворява и изпълва дълбоко, означава да повериш живота си на Бога. Това изисква кураж! Да превърна Божиите интереси в мои интереси е възможно само чрез разбиването на моето „аз“.

Пс. 51:19; Пс. 34:19; Пс. 147:3; Ез. 6:9

Преди Бог да ни изведе на върховете на вярата, Той ни води в най-дълбоките долини на изпитанията – за да останем зависими от Него!

Какво предизвикват в теб тези разсъждения? Страх? Отхвърляне?

Това е нормално – но е израз на недоверие към Бога, че Той наистина може да направи живота ти богат.

1. Основен библейски принцип ( виж PDF файла)
2. Решаващото прозрение на Яков(виж PDF файла)
3. Решаващият въпрос (или последствието)(виж PDF файла)
4. Да бъдеш духовно страстен означава да разчиташ на Бога!(виж PDF файла)
5. Бог да ви благослови!(виж PDF файла)
6. Радостта – чувството – любовта – страстта (виж PDF файла)

Да развием страст към Исус

• Да опознаем Бога
• Да подредим взаимоотношенията си
• Помоли се на Бог за страст
• Търпение
• Край или начало

Накратко и всъщност много просто:  
Искрената молитва, в която предаваме на Исус властта над живота си, доверието, че Той ще вложи цялото Си изобилие в живота ни, независимо как, кога и какво ще се случи, и молбата за страстна любов към Исус, Бог със сигурност ще чуе – и резултатът ще бъде духовна страст!  

Литература:

„Aufatmen“ 1/96; Волфрам Копферман; Разрушение и изобилие, среща с Бога в дълбините

„Aufatmen“ 1/96; Джак Диър: „Ум и сърце: да открием нова страст“

„Назад към първата любов“; Гордън Макдоналд, „Проекция J“

Източник:

Съдържание / Автор: Регионален уикенд за ръководители, 4–5 ноември 2000 г., Петер Блазер, Федерация на евангелските швейцарски младежки групи (BESJ)

авторски права: www.besj.ch

Снимка: www.Juropa.net