Документ с основни принципи за младежката група „Семейство“

1. Семейството като част от реда на Сътворението

2. Щастливите семейства са най-добрата основа на всеки обществен ред

3. Семействата – храмове на Бога

4. Семейството като убежище срещу разрушителните, враждебни към човека прояви на разпад

5. Семействата помагат на семействата – социални мрежи

6. Привличане на цели семейства към Божието царство

7. Семействата изпитват радост – въображение – мир

8. ... преди да е станало твърде късно!

„Ако настоящата тенденция продължи, по-малко от половината от всички деца, родени днес, ще прекарат детството си постоянно със собствените си майки и бащи... и все повече деца ще станат свидетели на разпадането на семейството си два или дори три пъти през детството си.“ (Б.Д. Уайтхед)

1. Семейството като част от Божия ред на сътворението

Семейството не е измислица на хората. Семейството е част от Божия ред на сътворението, точно както и земното притегляне. Който пренебрегне тези природни закони, ще падне. Семейството е част от чудесното, творческо творение на Бога. С много любов Бог е замислил семейството като малък рай, в който мъжът и жената могат да изграждат и да преживяват най-интимни взаимоотношения в невероятно разнообразие. Семейството е Божия идея и то гениална. При това Библията разглежда семейството като трайна структура от един мъж и една жена, които създават и отглеждат деца. То се характеризира с доживотна вярност и всеотдайност.

2. Щастливите семейства са най-добрата основа на всеки обществен ред

„Най-добрата защита, разбира се, се състои в предпазването от подобни семейни трагедии в нашия собствен живот и в живота на нашите деца. А това предпазване се състои в предаването на Божията истина за брака и семейството на самите нас и на нашата младеж. Ако нашите младежи притежават твърди морални убеждения относно брака и семейството, тези убеждения могат да ги направляват в решенията им и да водят до по-добри бракове и по-здрави семейства.“ (Дж. Макдауъл / Б. Хостетлер, „Вяра без ценности“, стр. 199)

Мечтая за семейства с бащи, които засаждат Божията любов в сърцата на децата, които вдигат ръцете си не за да удрят, а за да благославят, които отварят устата си за хвала, а не за да крещят, които не планират времето си, а го даряват и отварят сърцата си, за да могат децата им да прочетат в тях Божието величие. Мечтая за семейства с майки, които не виждат своята роля като досадно задължение, а като пазителки на най-ценните дарове, които не изхвърлят децата си от гнездото, а ги приютяват под крилата си, които не поставят телевизора като бавачка, а с любов разказват истории, които посрещат децата си с утешителни думи и ги изпращат с окуражаващи възгласи, за майки, които все още вярват в децата си, дори когато всички други отдавна са се отказали от тях. Мечтая за деца, които осъзнават колко ценни са родителите, които почитат родителите си и ги слушат, за деца, които гледат нагоре и предават получената любов, за деца, които се отказват от нещо и искат по-малко, които се заемат с работа и желаят по-малко, които уверено оформят живота си, вместо да позволяват на другите да го определят, за деца, които все още обичат да бъдат деца. Мечтая за семейства, които не забравят как да мечтаят и да се смеят.

Не търся идеалното семейство – а семейството, което е на път и се радва на Божията благодат и доброта. Твоята мечта за семейство може да е съвсем различна – ти си различен. Но бих искала да се замислим как чудесно Бог е сътворил и измислил всичко. Да се държим за Неговите обещания, дори когато покривът над главите ни се срути. Да не мечтаем с копнеж за почивка на морето, а дори в дъждовна локва да виждаме как небето сияе.

„Мястото, където се предава жезълът на истината, е семейството!“ (Едит Шефер)... а истината е: Бог обича семейството и иска да го дари.

3. Семействата – Божиите храмове

„А когато тя и дома ѝ бяха кръстени, тя ни увещаваше и казваше: Ако ме уважавате като вярваща в Господа, елате в дома ми и останете там. И тя ни принуди.“ (Деяния 16:15)

Продължавам да мечтая – за домове, които не са изградени от камък, а от обновени хора; които не са обезопасени с бронирани брави, а чиито врати стоят широко отворени за другите; чието съдържание не се състои от преходни съкровища, а разказва за великите дела на Бога. Мечтая за домове, които не треперят от стереоуредби, а вибрират в унисон с хвалебствените песни. За домове, чиято единствена светлина не е трептене, а топло сияние.

Толкова е радостно, че в някои страни домашната църква се преоткрива и допринася огромно за растежа на Божието царство. Какво би се случило, ако ние като семейства отново въздигнем Бога и Неговото Слово сред нас? Ако ние като бащи поемем своята свещеническа отговорност и бъдем образ на небесния Отец? Как би било, ако не само поученията, но и детските въпроси ни тласкаха напред? Как би било, ако развием ново съзнание за Божиите мисли относно семейството като Негово жилище? Как би било, ако Божието присъствие изпълваше ежедневието ни, ако се молехме, водени от Неговия Дух, а не от навик, за да накараме децата да заспят? Как би било, ако станем чувствителни към борбите в невидимия свят, когато децата са измъчвани в съня си, когато внезапно необясними болки ги обземат и неспокойството ни подтиква? Как би било, ако тогава действахме с пълномощието на Исус, а не се обезсърчавахме от тревоги или дори взаимни упреци?

Семейството в Стария Завет: ежедневието и връзката с Бога – всичко, което правеше едно семейство – се основаваше на Божия закон. Децата бяха насърчавани да задават въпроси. Издигаха се паметни камъни. Родителите учеха децата си и им напомняха за чудесните Божии водителства. Празниците бяха в чест на Господа. Те носеха радост и надежда. А днес?

Преди да размишляваме върху семейно-ориентираната работа с младежки групи (или църковна работа), трябва да потърсим ново разбиране за Божия ред на сътворението „семейство“. Трябва интензивно да размишляваме заедно как, защо и за какво Бог е сътворил семейството. След това трябва напълно наново да открием Бога като Отец (Майка), да живеем в Неговата сигурност и да предадем този образ на Отеца вярно на нашите деца – не толкова с думи, колкото с обновен живот. Трябва отново да попитаме Бога как Той си представя църквата и семейството. 

4. Семейството като убежище

Птицата си строи гнездо, лисицата – бърлога, а човекът – свой собствен ад! Или как иначе да обясним отвратителните военни престъпления, безбройните автомобилни катастрофи, малтретирането в собственото семейство, ...; не бих искал да продължавам. Семейството може да бъде убежище само там, където Божията свръхестествена намеса променя сърцето на всеки член на семейството и най-вече на родителите. Така и детето, и мъжът, и жената могат да намерят убежище от студа в света. Едно семейство в присъствието на Бога устоява на духа на времето. То не се поддава на изкушенията. Има ориентация, познава прощението и безусловното приемане. Тя излъчва уважение, дарява утеха, вдъхновява, върви към висока цел и се свързва с Този, Който е победил света. Тя прилича на бензиностанция, на освежаваща баня, на фар, на крепост и може би дори на цирк!

5. Семействата помагат на семействата – социални мрежи

С право може да ми се направи упрек, че горните разсъждения са чисто пожелателно мислене и предизвикват само допълнителна фрустрация. На това бих искал да отговоря

• Който не си поставя цели, се оставя на течението и така или иначе нищо не променя – но с това ние всички приемаме последствията. По този начин продължаваме да работим предимно с „пожарникарския метод“, т.е. влагаме многократно повече усилия в борбата със симптомите. По-разумно би било да се отстранят причините.
• Сами можем да направим много малко, тъй като влиянието на околната среда е силно. Необходимо е общо преосмисляне и преди всичко взаимна, активна помощ (вижте практическите съвети). Доказано е, че хората с добра социална мрежа живеят по-щастливо и по-здравословно, както и се справят много по-добре с тежките моменти.
• Тук-там трябва да сме готови да правим жертви и да се откажем от някои неща, които са ни станали скъпи. Трябва да преосмислим ценностната си система; по-специално отношението си към материализма, перфекционизма, самореализацията, медиите и мобилността. Книгата на Едит Шефер „Семейството като пространство за живот“ е за мен една от най-вдъхновяващите книги, които съм чела за семейството. Тя дава много повече от поуки – тя разкрива разнообразието и красотата на живота, който трябва да ценим с всичките му възходи и падения. Тя дава огромна сила да издържим, защото страданието ражда търпение, търпението – опит, а опитът дава надежда. Тя призовава да променим мисленето си и да открием колко прекрасно може да бъде семейството. Тя ни вдъхновява да бъдем творчески. Разказва за онези щастливи моменти, които възникват, когато се наслаждаваме на красиви спомени.  

6. Привличане на цели семейства към Божието царство

Интересно е, че през последните години в западните страни отново се засили желанието за пълноценно семейство. Програмите за семейства стават все по-популярни. Църквата на Исус трябва да се изправи отново пред това изискване. Твърде дълго тя е давала пространство на духа на времето – индивидуализма. Твърде дълго е насърчавала едностранно групирането по възрастови групи и тук-там неволно е отслабвала семейството. Родителските отговорности бяха прехвърлени в твърде голяма степен на църквата.

Както бе посочено в точка 3, вярвам, че Бог иска да се прослави особено в семейството. Разчитам твърдо на Неговия благословение, когато започнем да работим по-ориентирано към семейството. Дори ако само един член на семейството (дете, жена, мъж) избере Исус, нашата църква или нашата общност трябва да бъде толкова привлекателна, че те да искат да бъдат част от нея. Как точно може да изглежда това, Светият Дух трябва да ни разкрие наново. Липсват ни мъдрост и примери за подражание. В практическата част представям няколко на пръв поглед абсурдни идеи с предизвикателството да не ги разкъсваме на парчета, а да ги посеем.

Една ориентирана към семейството младежка група ми се струва, че играе решаваща роля тук – тя представлява естествения мост от семейството към църквата. Аз съм твърдо убеден, че една църква би спечелила изключително много, ако в себе си живееше повече като „голямо семейство“. С това искам да намекна, че за мен не става въпрос само за благото на отделните семейства – съзнавам, че семействата съставляват само една част. Централно място заема „семейното мислене“ в църквата. Към това семейство принадлежат всички членове!

• Къде се използват възможностите на семейството?
• Къде програмата на църквата отчита нуждите на семейството?
• Къде църквата подкрепя семейството на практика?
• Къде църквата отслабва или дори натоварва семейния живот? Къде разделя членовете на семейството?
• Какво значение има молитвата за осветените семейства?
• Как се справяме с последствията от средата, враждебна към семейството (семейства с един родител, разводи и т.н.)?
• Къде и как възникват напрежения между семействата или между семействата и отделните лица?
• Защо кръщаваме децата едва когато станат тийнейджъри или ги каним на причастие едва след така наречените уроци?
• Къде се обсъждат семейните теми в семейния кръг?

7. Семействата преживяват радост – въображение – мир

В тази част се опитвам да предложа богат набор от идеи за семействата, както и за работа с младежки групи и църковни общности, ориентирана към семейството. Някои от тях дори изискват сътрудничество извън рамките на местната църковна общност.

7.1 Да се научим да променяме начина си на мислене – да обсъждаме темата за семейството

• Библейска работа на тема „Семейството и църквата като семейство“
• Обмен и обработка на видеоматериали и книги под формата на семинари, стена с плакати, кошница с идеи, конкурси, галерии с картини, фотоизложби, записи в дневници, колекция „АБВ“, ...
• Конкретни молитви
• Покана на гостуващи лектори
• Формулиране на цели и изготвяне на план за изпълнение 

7.2 Общността като семейна мрежа

Дейностите, обхващащи всички възрасти, както и отвореността и готовността да се обърнем към ближния (вж. милосърдният самарянин), са от решаващо значение:

• Младежите се предлагат да се грижат за деца
• Опитни, по-възрастни хора разказват за своя богат житейски опит и предават практични мъдрости или помагат с домакинската работа, с отглеждането на децата и т.н.
• Взаимна помощ при почистване (почистващи партита), грижи за деца, за да може дадена двойка да си организира уикенд за двамата или ваучер за семинар за брака
• Материална помощ, социален фонд, съвместни покупки (например директно от фермера), заемане на кола или други вещи, транспорт и др.
• Съвместно организиране на свободното време, ваканциите, семейните тържества и др.
• Семейни кръжоци, семействата помагат при организирането на богослуженията, изнасят сценки, свирят, дават свидетелства, организират заедно детски програми и др.
• Семействата отварят вратите си за самотни хора, самотни родители и чрез своето гостоприемство ги канят да участват в семейния им живот
• Църковните помещения като жилищни пространства, например кът за сядане, маса за преобличане, детска тоалетна, детски столчета, рамкирани картини, играчки, насърчаващи движението, кутия с дрехи и др. – именно в преустройството на църковните помещения виждам огромни възможности. Трябва да се замислим дали нашето разбиране за църквата (и църковните помещения) в някои аспекти не е старозаветно или дори традиционно църковно и дали по този начин помещенията за богослужение не се превръщат в свещени зали. Новият Завет вече не говори за това – той говори за храма и има предвид нас, които сме Божии деца. Именно нашите деца подсъзнателно възприемат това като ограничаващо, като отблъскващо. Децата ни трябва да бъдат „послушни“ още в училище, в повечето жилища, които не са подходящи за семейства... – а в църквата, разбира се, още повече, иначе пречат и засрамват благочестивите си родители.
• Ден на поста, ден на супата, практически занятия, съвместни евангелизационни акции, повече обмен (викторини с въпроси и отговори)
• Четене на Библията в семейството
• Следобед за семейни двойки, провеждан успоредно с младежката група
• Майчински отпуск

7.3 Семейно ориентирана, мисионерска работа с младежки групи и в църковната общност

• Организиране на детски тържества (рожденни дни), предоставяне на помещенията на църквата за семейни събития, ...
• Зимна детска площадка в помещенията на църквата, гледане на деца в големи търговски центрове или в църквата по време на специални часове за пазаруване,
• Провеждане на семинари (възпитание, брак, партньорство)
• Семейни екскурзии, достъпни по цена семейни ваканции, съчетаващи преживявания и приключения, при които семейството преживява „всичко“ заедно, а не се разделя отново по възрастови групи!
• Преживявания „баща-дете“ или „майка-дете“
• Творческа седмица, курсове по изкуство и занаяти, седмица на хобитата, курсове по готвене... и работилница, детски цирк с участието на цялото семейство
• Куклен театър и други театрални форми
• „Телевизионен сериал „family live!“
• Спортна седмица, семейна гимнастика, нови игри...
• Игрална зала, евентуално видеотека, касетотека, библиотека...
• Чисто преживяване на природата, разходки, пътувания и открития...
• Отдих за майки
• Семейна младежка група – за повече информация вижте примерите за програми в Узнах

8. ... преди да е станало твърде късно!

Не са нужни нови програми, ориентирани към потреблението, а промяна в мисленето. Визия за едно ново семейство: мисионерско, обхващащо всички поколения, ориентирано към обещанията, взаимоотношенията, преживяванията, победите, дарбите и хората, окуражаващо, практично, живо, завладяващо! Просто го направи!